Изработена от Йордан Йорданов от 11з
Комуникацията в Интернет е възможна благодарение на изградени правила. Мрежовите протоколи описват тези правила, като има протоколи, които отговарят за работата на програми, други протоколи отговарят за преноса на съобщения и трети вид протоколи отговарят за формирането на пакети .
Има 3 основни типа протоколи:
Протоколи за приложни програми – тези протоколи помагат за самото отваряне на сайтове, сваляне на файлове, изпращане на e-mail-и.
Транспортни протоколи – отговарят за пренасянето на данни между хостовете в Интернет
IP протокол - поставя логически адрес (IP адрес), формира пакети и насочва данните към дестинацията им
В света има около 1.1 млрд. компютри и се очаква до 2016г броят им да достигне 2 млрд.
В Интернет има над 350 млн. сайта, което е повече от населението на САЩ.
Този висок брой компютри и уеб сайтове е труден за управление и е необходима някаква структура, за да може да се работи и да се управлява и поддържа Интернет и всичките му потребители. За това е измислен йерархичния дизайн на компютърните мрежи, който разделя всички компютърни мрежи в 3 нива и всяко ниво има своите отговорности.
Това е най-ниското ниво и работи със самите компютри, като ги обединява в локална мрежа. Отгваря за достъп на хостове (компютри, принтери и др. устройства) в локална мрежа. Yстройства, който работят на това ниво са хъб и суич. Те работят с МАС адрес (Media Access Control адрес). Всички компютри в една локална мрежа имат еднаква мрежова част в IP адреса си
Това е най-високото трето ниво. То управлява и свързва няколко дистрибуционни нива. Отговаря за високо-скоростна връзка между устройствата от дистрибуционно ниво. Обикновено Интернет доставчиците разполагат с такива рутери, те са много скъпи. Yстройствата от това ниво трябва да имат резервен път. Това се налага, защото това ниво отговаря за трафик между много компютри и не може да си позволим да спре. За това има резервни пътища, така че ако някой маршрут от това ниво стане невалиден (рутерът спре или кабелите се прекъснат), да може да се използва резервен маршрут.
Това е най-високото трето ниво. То управлява и свързва няколко дистрибуционни нива. Отговаря за високо-скоростна връзка между устройствата от дистрибуционно ниво. Обикновено Интернет доставчиците разполагат с такива рутери, те са много скъпи. Yстройствата от това ниво трябва да имат резервен път. Това се налага, защото това ниво отговаря за трафик между много компютри и не може да си позволим да спре. За това има резервни пътища, така че ако някой маршрут от това ниво стане невалиден (рутерът спре или кабелите се прекъснат), да може да се използва резервен маршрут.