Изготвил: Георги Янев, 2016
Най-общо той се изразява във възможностите за удовлетворяване на непрекъснато нарастващите потребности на човечеството от храни в различни части на света.
С изключениена пазарите на Европа и Северна Америка, които са задоволени, то тези на другите континенти, с изключение на някои страни, практически не са задоволени с храни. Нещо повече, тази диспропорция се задълбочава - от населението на земята гладуват над 1 млрд. души, постоянно или ежедневно.
Втората половина на ХХ в. е време на безпрецедентен ръст на световното население и изостряне на свързаните с този процес глобални проблеми. Човечеството е изправено пред необходимостта да решава различни проблеми – демографски, икономически, климатични и продоволствен и др. Решаването на тези проблеми изисква провеждането на координирани икономически и политически действия на национално и глобално равнище. Съществуват два начина за производствто на храни:
През последните 4 десетилетия (1970-2010г.) населението на света се е увеличило около 2 пъти – от 3,5 млрд. на 7 млрд. души. Статистиката на ООН показва, че от 70-те г. на ХХ в. темпът на нарастване на световното население намалява, но абсолютният му ръст запазва високите си годишни стойности от над 80 милиона души.
В много от развиващите се страни броят на населението расте по-бързо от производството на храни и това води до задълбочаване на продоволствения проблем. За същия период стойността на общата селскостопанска продукция в света се е увеличила около 2,4 пъти, нараствайки от $931 млрд. до $2,2 трлн.
Страните от Третия свят (Латинска Америка, Африка и голяма част от Азия) през втората половина на ХХ в. се утвърдиха като основни производители и износители на редица селскостопански продукти, използвани за суровини в промишлените отрасли на развитите страни. Поради изявената монокултурност на земеделието и ограничената им експортна листа много от тях бяха наричани „бананови републики”.
През същия период населението на тази група страни навлезе в началото на демографския преход, характерно с висока раждаемост и бързо намаляваща смъртност - период на демографския взрив.
Разширеното човешко възпроизводство и относително бавните темпове на нарастване на селскостопанската продукция доведоха до изостряне както на демографския, така и на продоволствения проблем в тях.
Загубата или увреждането на ключови селскостопански ресурси – особено земи, води и стабилен климат – води до световна селскостопанска система, при която повечето страни зависят от международните пазари за снабдяване с основни продоволствени стоки.
Човешките дейности разрушават екологичните системи в целия свят и увеличават вероятността за преминаване на заразни болести от животните към хората, както вече се случи с вируса „Ебола“ и СПИН. Учените смятат, че над 60% от 400-те нови инфекциозни болести сред хората през последните 70 години имат животински произход. И тази заплаха се увеличава, тъй като промяната на земеползването сближава животните и хората, отглеждането на животни се интензифицира, а използването на антибиотици за животните расте.
Повечето хора прекарват малко време във или край океаните, но животът ни е дълбоко свързан с тяхното състояние. Това състояние става все по-бедствено. Свръхуловът намалява способността на океаните да осигуряват белтъчини, от които са зависими близо 3 милиарда души.
Повишеното благосъстояние на хората и желанието им да консумират животински продукти рязко увеличава и нуждата от зърно. Превръщането на зърното, обаче, в животински продукти е неефективно от гледна точка на неговото потребление. Например 1кг. живо тегло при говедата се постига със 7кг. фуражен концентрат. В развитите страни средногодишната консумация на месо и месни изделия е над 90кг., а в развиващите се страни - около 30кг.
1. Общата селскостопанска продукция и производството на храни нарастват с изпреварващи темпове в сравнение с броя на световното население, но големите регионални различия в производството и потреблението са признак, че продоволственият проблем в глобален мащаб все още не е решен.
2. Безвъзвратни негативни промени за планетата. В резултат на климатичните промени започва да действа „Закона за намаляващото плодородие“, който се изразява в това, че въпреки направените разходи полученият краен резултат е значително по-малък от предходни периоди.
3. С увеличаване на средногодишната температура, добивът на зърнени кулутри като царевица, ориз и пшеница намалява с около 10%, дори ако изменението е само с 1 градус.
1. „География на производството и световното стопанство“, Д. Дончев, К. Левков; ВУЗ Абагар, Велико Търново, 2004.
2. „Още за продоволствения проблем“, доц. д-р. П. Пенчев; ВТУ 2012.
3. „Състоянието на планетата“, 2002, Worldwatch Institute; изд. „Книжен Тигър“.
4. „Състоянието на планетата“, 2015, Worldwatch Institute; изд. „Книжен Тигър“.
Георги Янев, 2016