Местоположение

Планинският рид Гюмюрджински снежник е в южната част на Източните Родопи, на юг от горното поречие на р. Върбица и област Кърджали на територията на България и също Северна Гърция.

От запад на изток се простира на 27-30км., а ширината му достига 15км. На българска територия, склоновете му са по-полегати и по-дълги и се спускат към горното поречие на река Върбица. На юг, на гръцка територия, се издига като стена над Комотинска низина. На югозапад долината на река Сушица, го отделя от планината Момчил в Западни Родопи.

На запад чрез седловината „Три камъка“ (550м.) се свързва с рида „Жълти дял“, а на изток чрез седловината „Маказа“ (682м.) се свързва с рида „Мъгленик“.

Местоположение

Изграден е от кристални скали - шисти и гнайси. Най-високата му точка е връх Орлица (1483м.) на гръцка територия, а на българска най-южната ни част връх Вейката, който е 1463м.

По протежение на билото му преминава част от границата ни с Гърция - на запад гранични пирамиди от 1 до 18, а на изток от 1 до 31. Той също е и вододел на водосборния басейн на река Върбица и реките вливащи се директно в Егейско море.

Флуора

Запазени са първични яворови, букови и буково-елови гори на възраст над 150 години, а много от екземплярите надхвърлят 300-400 години.

На територията са установени 62 дървесни и храстови вида. В Червената книга на България са включени 11 растителни вида. Някои от тях са родопски крем (ендемит), казашка хвойна, тис, планински явор, бук и други.

Фауна

Фауната е по-слабо проучена. Установени са черен кълвач, скален орел, малък ястреб, осояд, малък ястреб, мечка.

Покоряване на в. Вейката

Ако за Източните Родопи се говори, че били с нежни и меки форми, това не важи за защитена местност Гюмюрджински снежник, която е най-голямата и изцяло планинска защитена територия в Източните Родопи.

През юни месец тази част на планината е приказна – зелени букови и дъбови гори, а под тях – килим от листа. И поляни с цветя, родопски крем и най-ароматната мащерка.

Покоряването на връх Вейката може да започне от село Горно Къпиново – по черен сенчест път. Изкачването не е лесно – след черния път се тръгва по стръмна пътека, виеща през гората и на открито до Вейката, а вятърът също не е за пренебрегване. Планината се разстила като на човешка длан – на юг се редят гори, езерото Вистонида при Порто Лагос, пясъчната лагуна, Егейско море и възвишенията на остров Тасос в Гърция.