Върху развитието и териториалната организация на стопанството в България влияят множество фактори - природни, демографски, обществено-икономически, технологични и други. Важен фактор са и ограничените природни ресурси за развитието на промишлеността и основно на добивните й отрасли. Същевременно климатичните, почвени и хидроложки условия са благоприятен фактор за развитието на селското стопанство. Също така много силно влияние върху развитието на стопанството оказва транспорта и състоянието на транспортната инфраструктура.

Условия и фактори за развитие

В настоящия етап националното стопанство на България се характеризира с промени по отношение финансирането му, пазарната ориентация, производителността на труда, схемата на разплащане и редица други особености. Успоредно със създаването и развитието на българската държава се развива и стопанството й. То преминава през няколко исторически етапa.

В зависимост от приоритетното влияние и начинът на използването на ресурсите факторите се поделят на екстензивни и интензивни. В България до 1980г. доминираха екстензивните фактори. След това има стремеж за по-пълно използване на интензивните фактори за развитие.

При екстензивните се използват предимно все по-големи количества природни ресурси – суровини, земя и повече трудови ресурси за да се произведе по-голяма по обем продукция.

При интензивните фактори е обратното – при същото или по-малко количество на използваните природни и трудови ресурси се произвежда по-голям обем продукция.

През ранното Средновековие България е една от най-развитите в икономическо отношение държави в Европа. С падането й под турско владичество в края на XIVв., нейното демографско, политическо и стопанско развитие са нарушени и това довежда до значителното й изоставане в сравнение с държавите от Централна и Западна Европа. Турското владичество забавя с векове развитието на занаятите, търговията, манифактурата и фабричната индустрия. При ползването на земята властва спахийско-ленната система, при която цялото производство е подчинено на военните нужди на Османската империя. В края на XVIIIв. с премахването на спахийско-ленната система се създават условия за навлизане на западни капитали в стопанството и развитие на индустрията и занаятите. Това дава тласък за стопанското развитие на българските земи чрез разширяване на пазарите за земеделската и занаятчийска продукция. От края на XVIIIв. и началото на XIXв. се появяват едри земеделски собственици - българи, които отделят значителна част от продукцията си за пазара.

Развитие пред 1878г.

Водещ стопански отрасъл преди Освобождението е земеделието. В структурата му преобладава животновъдството, защото продукцията му е търсена на пазарите (месо, кожи, вълна, мляко и млечни продукти), а многобройните стада имат осигурена паша чрез излаза на Егейско море. Основната част от селскостопанската продукция се използва за нуждите на производителите или за натурална размяна.

Земеделие

Занаяти и фабрична индустрия

В края на XVIIIв. и началото на XIXв. богатата суровинна база и огромните пазари дават възможност за развитието на манифактурата в българските земи. Тя е предпоставка за появата на текстилната фабрична индустрия, която е базата на индустриалното производство в България след Освобождението.

От занаятите, в края на ХVІІв., се развиват абаджийството, тепавичарството, гайтанджийството, папукчийство, кожарство и други, като продукцията им е търсена навсякъде в Османската империя.

Началото на фабричната индустрия се поставя с пускането на текстилната фабрика на Добри Желязков в гр. Сливен през 1834г. и узаконена с ферман от султана през 1836г., както и още няколко текстилни фабрики, работилници за амбалаж, спирт, стъкло, шивашки работилници, спиртоварни и дриги.

Фабриката на Добри Желязков

След Освобождението се създават значително по-благоприятни условия. Земеделието се развива по екстензивен път, чрез оземляването на населението за сметка на турското население и разораването на ливади, пасища и изкоренени горски масиви. Руско-турската освободителна война нанася удар върху занаятите и търговията, които губят обширните си пазари и са принудени да се конкурират с европейските фабрични стоки.

Развитие след Освобождението

До Балканската война стопанството на България има земеделски облик, защото единствено този отрасъл има вътрешни и външни пазари – развиваща се месна индустрия, нарастване на населението, запазване на традиционните пазари в Европа. Водещ отрасъл на земеделието е растениевъдството, специализирано в отглеждането на зърнени култури, овощарство и зеленчукопроизводство. Развити са говедовъдството и коневъдството, поради необходимостта от работен добитък и теглителна сила.

След Освобождението, новосъздадената държава се стреми да регулира търговските отношения. Със закон от 1883г. се уреждат различните видове тържища и изложби. Целта е на определени места общинските управи да съберат на едно място производители и потребители.

Първите закони и регулации

Съгласно наредба-закон от 1935г. в България могат да функционират 7 вида тържища – седмични пазари, панаири, събори, сезонни и ежедневни тържища, пазари за добитък, мострени панаири и изложби. До Втората световна война в Царство България са организирани седмични пазари в 200 населени места, а панаири – в 164 места.

В края на XIXв. в България има 340 предприятия с 19,500 души работещи в тях.  Развиват се главно добивни промишлени дейности с участието на предимно немски, белгийски и френски капитали.

Бурно развитие

• построени са 1964км. нови ж.п. линии
• дължината на пътищата достига 8945 километра.
• от 1901г. в София се развива трамвайният транспорт
• индустриални центрове стават София, Русе, Пловдив и Габрово
• външната търговия се увеличава 3 пъти
• през 20-те години са построени 5 ТЕЦ и 1 ВЕЦ
• построена е корабостроителницата във Варна
• промишленото производство в България нараства с 88% (1923-29г.)
• от 1926г. започва развитието на международен туризъм

Икономическата криза от 1929 – 1933г. засяга доста силно и българското стопанство. Най-силно  е  отражението  на  кризата  в  основния  за  страната  отрасъл  – земеделието. По това време в него са заети 2,5млн. души или 41% от населението на страната. С цел да се спре спада в цените и да се стабилизира земеделието, през 1930г. се създава Дирекция „Храноизнос“ като монополно държавно предприятие. Целта е чрез нея да се изкупуват продукти на по-висока цена, за да се конкурират другите износители на външния пазар, а загубите да се покриват от държавния бюджет.

Световната икономическа криза

Индустрията е вторият по значение отрасъл след земеделието. В резултат на кризата броят индустриалните предприятия спада със 7.8%, а заетостта в тях спада с 9.9%.

Пловдивски панаир

Откриване на Пловдивския панаир през 1939г.

Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891г., когато Правителството на Стамболов взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители и да покаже на населението към какво трябва да се стреми за напред.

За Пловдивският панаир

С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен над 1000 български, в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми.

След Освобождението търговските отношения се съсредоточават в по-големите градове – София, Пловдив, Шумен, Варна, Русе, Бургас, Хасково, Плевен. Създават се и първите стокови борси, където се извършват търговските контакти между производители и потребители. До средата на 40-те години във вътрешната търговия преобладава продукцията на растениевъдството и животновъдството.

Развитието преди Прехода '89

По време на Втората световна война България не понася преки последствия от войната, за разлика от много други европейски държави. Налагането обаче на нова политическа и стопанска система в страната довежда до обвързването й с държавите от „източния блок“. Само за 4-5 години са премахнати частните стопански субекти и свободната пазарна конкуренция. Започват процеси на “колективизация” (1946г.) в селското стопанство и на “национализация”  (края на 1947г.) в индустрията и обслужващата сфера.

в структурата на вътрешната и на външната търговия се извършват съществени промени. Търговските отношения са монопол на държавата. През 1989г. близо 75% от износа се реализират с източноевропейските страни и главно с бившия Съветски съюз. Освен това 80% от износа са промишлени стоки.

След 1944 година

След 1990г. се изменят принципите, организацията и управлението на търговията. Отменя се държавният монопол и приоритетно развитие получава частният сектор – преход към пазарна икономика.

От началото на 50-те години се пристъпва към бърза „индустриализация“ на страната, която не е съобразена с природните и демографските й ресурси. Повечето индустриални предприятия са построени в големите градове, което предизвиква масови миграции от селата към тях. Същевременно повечето промишлени предприятия са оборудвани с остаряла техника, което води до ниска производителност и негативно въздействие върху природната среда.

Индустриализацията

Появяват се редица нови индустриални центрове като Перник, Девня, Димитровград и други. Започва формирането на промишлени агломерации: Софийско-Пернишката,

Варна-Девня, Пловдив-Асеновград.

С процеса на „колективизация“ в селското стопанство, който завършва в края на 50-те години, този стопански отрасъл отбелязва бърз упадък и множество проблеми по изхранването на населението и осигуряването на суровини за преработващата промишленост.

Колективизацията

• уедряването на обработваемите площи
• създаване на ТКЗС и ДЗС
• химизация на растениевъдството
• разрушаването на структурата на почвите
• площите намаляват с около 2 млн.дка.
• до 20% спад в заетостта

Развитието на стопанството през периода 1990-1998г. се характеризира с преход от “планово и централизирано” към “пазарно” стопанство, при което съществува свободна конкуренция между стопанските субекти.  Този преход е силно затруднен от наследените негативи в стопанския, културен и политически живот на България.

Развитието след 1989 година

Израз на затрудненията в прехода е изоставането на страната в сравнение с редица други страни от Източна Европа в процесите на приватизацията и връщането на земеделските земи.

През този период са приватизирани 4115 обекта, 1500 от които до 1995г. Основната част от приватизираните обекти са общинска собственост, държавна собственост са само 600 обекта.

Приватизацията

В края на 1998г. в страната има над 500 000 активни стопански субекта, от които 9 000 са държавни, 10 000 са общински, а останалите – частни. Почти 25% от тези стопански субекти са регистрирани в град София, а около 15% – в Пловдивски регион.

Започва продължителен и мъчителен процес на връщане земеделските земи на старите им собственици, което довежда до спад на селскостопанската продукция и дефицит на храни в страната. През последните няколко години този процес е ускорен и в края на 1998г. правото на собственост е възстановено върху около 80% от земята

Вътрешната търговия на България, особено при по-големи сделки и операции, се реализира на стокови борси. Те са изградени в големите градове. Стоковите борси у нас обаче все още не са развити и не изпълняват пълноценно своите функции.

Съвременна структура на вътрешната търговия

През последните години вътрешната търговия у нас изпитва силно­то влияние на международните пазари. Необходимо е да се прилагат конкретни митнически и данъчни ограничения, за да се защитят националният пазар и българските производители от нелоялна конкуренция.