В зависимост от приоритетното влияние и начинът на използването на ресурсите факторите се поделят на екстензивни и интензивни. В България до 1980г. доминираха екстензивните фактори. След това има стремеж за по-пълно използване на интензивните фактори за развитие.

При екстензивните се използват предимно все по-големи количества природни ресурси – суровини, земя и повече трудови ресурси за да се произведе по-голяма по обем продукция.

При интензивните фактори е обратното – при същото или по-малко количество на използваните природни и трудови ресурси се произвежда по-голям обем продукция.

Водещ стопански отрасъл преди Освобождението е земеделието. В структурата му преобладава животновъдството, защото продукцията му е търсена на пазарите (месо, кожи, вълна, мляко и млечни продукти), а многобройните стада имат осигурена паша чрез излаза на Егейско море. Основната част от селскостопанската продукция се използва за нуждите на производителите или за натурална размяна.

Земеделие

Занаяти и фабрична индустрия

В края на XVIIIв. и началото на XIXв. богатата суровинна база и огромните пазари дават възможност за развитието на манифактурата в българските земи. Тя е предпоставка за появата на текстилната фабрична индустрия, която е базата на индустриалното производство в България след Освобождението.

От занаятите, в края на ХVІІв., се развиват абаджийството, тепавичарството, гайтанджийството, папукчийство, кожарство и други, като продукцията им е търсена навсякъде в Османската империя.

Началото на фабричната индустрия се поставя с пускането на текстилната фабрика на Добри Желязков в гр. Сливен през 1834г. и узаконена с ферман от султана през 1836г., както и още няколко текстилни фабрики, работилници за амбалаж, спирт, стъкло, шивашки работилници, спиртоварни и дриги.

Фабриката на Добри Желязков

След Освобождението, новосъздадената държава се стреми да регулира търговските отношения. Със закон от 1883г. се уреждат различните видове тържища и изложби. Целта е на определени места общинските управи да съберат на едно място производители и потребители.

Първите закони и регулации

Съгласно наредба-закон от 1935г. в България могат да функционират 7 вида тържища – седмични пазари, панаири, събори, сезонни и ежедневни тържища, пазари за добитък, мострени панаири и изложби. До Втората световна война в Царство България са организирани седмични пазари в 200 населени места, а панаири – в 164 места.

В края на XIXв. в България има 340 предприятия с 19,500 души работещи в тях.  Развиват се главно добивни промишлени дейности с участието на предимно немски, белгийски и френски капитали.

Бурно развитие

• построени са 1964км. нови ж.п. линии
• дължината на пътищата достига 8945 километра.
• от 1901г. в София се развива трамвайният транспорт
• индустриални центрове стават София, Русе, Пловдив и Габрово
• външната търговия се увеличава 3 пъти
• през 20-те години са построени 5 ТЕЦ и 1 ВЕЦ
• построена е корабостроителницата във Варна
• промишленото производство в България нараства с 88% (1923-29г.)
• от 1926г. започва развитието на международен туризъм

Икономическата криза от 1929 – 1933г. засяга доста силно и българското стопанство. Най-силно  е  отражението  на  кризата  в  основния  за  страната  отрасъл  – земеделието. По това време в него са заети 2,5млн. души или 41% от населението на страната. С цел да се спре спада в цените и да се стабилизира земеделието, през 1930г. се създава Дирекция „Храноизнос“ като монополно държавно предприятие. Целта е чрез нея да се изкупуват продукти на по-висока цена, за да се конкурират другите износители на външния пазар, а загубите да се покриват от държавния бюджет.

Световната икономическа криза

Индустрията е вторият по значение отрасъл след земеделието. В резултат на кризата броят индустриалните предприятия спада със 7.8%, а заетостта в тях спада с 9.9%.

Пловдивски панаир

Откриване на Пловдивския панаир през 1939г.

Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891г., когато Правителството на Стамболов взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители и да покаже на населението към какво трябва да се стреми за напред.

За Пловдивският панаир

С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен над 1000 български, в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми.

в структурата на вътрешната и на външната търговия се извършват съществени промени. Търговските отношения са монопол на държавата. През 1989г. близо 75% от износа се реализират с източноевропейските страни и главно с бившия Съветски съюз. Освен това 80% от износа са промишлени стоки.

След 1944 година

След 1990г. се изменят принципите, организацията и управлението на търговията. Отменя се държавният монопол и приоритетно развитие получава частният сектор – преход към пазарна икономика.

От началото на 50-те години се пристъпва към бърза „индустриализация“ на страната, която не е съобразена с природните и демографските й ресурси. Повечето индустриални предприятия са построени в големите градове, което предизвиква масови миграции от селата към тях. Същевременно повечето промишлени предприятия са оборудвани с остаряла техника, което води до ниска производителност и негативно въздействие върху природната среда.

Индустриализацията

Появяват се редица нови индустриални центрове като Перник, Девня, Димитровград и други. Започва формирането на промишлени агломерации: Софийско-Пернишката,

Варна-Девня, Пловдив-Асеновград.

С процеса на „колективизация“ в селското стопанство, който завършва в края на 50-те години, този стопански отрасъл отбелязва бърз упадък и множество проблеми по изхранването на населението и осигуряването на суровини за преработващата промишленост.

Колективизацията

• уедряването на обработваемите площи
• създаване на ТКЗС и ДЗС
• химизация на растениевъдството
• разрушаването на структурата на почвите
• площите намаляват с около 2 млн.дка.
• до 20% спад в заетостта

През този период са приватизирани 4115 обекта, 1500 от които до 1995г. Основната част от приватизираните обекти са общинска собственост, държавна собственост са само 600 обекта.

Приватизацията

В края на 1998г. в страната има над 500 000 активни стопански субекта, от които 9 000 са държавни, 10 000 са общински, а останалите – частни. Почти 25% от тези стопански субекти са регистрирани в град София, а около 15% – в Пловдивски регион.

Започва продължителен и мъчителен процес на връщане земеделските земи на старите им собственици, което довежда до спад на селскостопанската продукция и дефицит на храни в страната. През последните няколко години този процес е ускорен и в края на 1998г. правото на собственост е възстановено върху около 80% от земята

Вътрешната търговия на България, особено при по-големи сделки и операции, се реализира на стокови борси. Те са изградени в големите градове. Стоковите борси у нас обаче все още не са развити и не изпълняват пълноценно своите функции.

Съвременна структура на вътрешната търговия

През последните години вътрешната търговия у нас изпитва силно­то влияние на международните пазари. Необходимо е да се прилагат конкретни митнически и данъчни ограничения, за да се защитят националният пазар и българските производители от нелоялна конкуренция.