Charlike Mike Reagent
To learn who rules over you, simply find out who you are not allowed to criticize. Make with your mind the world that you need.
Изготвил: Георги Янев, 2016
Най-общо той се изразява във възможностите за удовлетворяване на непрекъснато нарастващите потребности на човечеството от храни в различни части на света.
С изключениена пазарите на Европа и Северна Америка, които са задоволени, то тези на другите континенти, с изключение на някои страни, практически не са задоволени с храни. Нещо повече, тази диспропорция се задълбочава - от населението на земята гладуват над 1 млрд. души, постоянно или ежедневно.
Втората половина на ХХ в. е време на безпрецедентен ръст на световното население и изостряне на свързаните с този процес глобални проблеми. Човечеството е изправено пред необходимостта да решава различни проблеми – демографски, икономически, климатични и продоволствен и др. Решаването на тези проблеми изисква провеждането на координирани икономически и политически действия на национално и глобално равнище. Съществуват два начина за производствто на храни:
През последните 4 десетилетия (1970-2010г.) населението на света се е увеличило около 2 пъти – от 3,5 млрд. на 7 млрд. души. Статистиката на ООН показва, че от 70-те г. на ХХ в. темпът на нарастване на световното население намалява, но абсолютният му ръст запазва високите си годишни стойности от над 80 милиона души.
В много от развиващите се страни броят на населението расте по-бързо от производството на храни и това води до задълбочаване на продоволствения проблем. За същия период стойността на общата селскостопанска продукция в света се е увеличила около 2,4 пъти, нараствайки от $931 млрд. до $2,2 трлн.
Страните от Третия свят (Латинска Америка, Африка и голяма част от Азия) през втората половина на ХХ в. се утвърдиха като основни производители и износители на редица селскостопански продукти, използвани за суровини в промишлените отрасли на развитите страни. Поради изявената монокултурност на земеделието и ограничената им експортна листа много от тях бяха наричани „бананови републики”.
През същия период населението на тази група страни навлезе в началото на демографския преход, характерно с висока раждаемост и бързо намаляваща смъртност - период на демографския взрив.
Разширеното човешко възпроизводство и относително бавните темпове на нарастване на селскостопанската продукция доведоха до изостряне както на демографския, така и на продоволствения проблем в тях.
Загубата или увреждането на ключови селскостопански ресурси – особено земи, води и стабилен климат – води до световна селскостопанска система, при която повечето страни зависят от международните пазари за снабдяване с основни продоволствени стоки.
Човешките дейности разрушават екологичните системи в целия свят и увеличават вероятността за преминаване на заразни болести от животните към хората, както вече се случи с вируса „Ебола“ и СПИН. Учените смятат, че над 60% от 400-те нови инфекциозни болести сред хората през последните 70 години имат животински произход. И тази заплаха се увеличава, тъй като промяната на земеползването сближава животните и хората, отглеждането на животни се интензифицира, а използването на антибиотици за животните расте.
Повечето хора прекарват малко време във или край океаните, но животът ни е дълбоко свързан с тяхното състояние. Това състояние става все по-бедствено. Свръхуловът намалява способността на океаните да осигуряват белтъчини, от които са зависими близо 3 милиарда души.
Повишеното благосъстояние на хората и желанието им да консумират животински продукти рязко увеличава и нуждата от зърно. Превръщането на зърното, обаче, в животински продукти е неефективно от гледна точка на неговото потребление. Например 1кг. живо тегло при говедата се постига със 7кг. фуражен концентрат. В развитите страни средногодишната консумация на месо и месни изделия е над 90кг., а в развиващите се страни - около 30кг.
1. Общата селскостопанска продукция и производството на храни нарастват с изпреварващи темпове в сравнение с броя на световното население, но големите регионални различия в производството и потреблението са признак, че продоволственият проблем в глобален мащаб все още не е решен.
2. Безвъзвратни негативни промени за планетата. В резултат на климатичните промени започва да действа „Закона за намаляващото плодородие“, който се изразява в това, че въпреки направените разходи полученият краен резултат е значително по-малък от предходни периоди.
3. С увеличаване на средногодишната температура, добивът на зърнени кулутри като царевица, ориз и пшеница намалява с около 10%, дори ако изменението е само с 1 градус.
1. „География на производството и световното стопанство“, Д. Дончев, К. Левков; ВУЗ Абагар, Велико Търново, 2004.
2. „Още за продоволствения проблем“, доц. д-р. П. Пенчев; ВТУ 2012.
3. „Състоянието на планетата“, 2002, Worldwatch Institute; изд. „Книжен Тигър“.
4. „Състоянието на планетата“, 2015, Worldwatch Institute; изд. „Книжен Тигър“.
Георги Янев, 2016
By Charlike Mike Reagent
To learn who rules over you, simply find out who you are not allowed to criticize. Make with your mind the world that you need.